54. СИРАЧЕ ПРЕКАРВА КЕРВАН

Вековно наследство

Тръгнали ми са, тръгнали
петстотин кола-чергила,
хиляда руси биволи,
долу на Русе ще идат,
да карат тежки крушуми,
крушуми, още чер барут.
Вървели, що са вървели,
че до Марица опрели:
Марица мътна приишла.
Те са кервана възпрели,
че ми са чудо чудили
кой ще най-напред да вкара.
- Хайдете да накараме
Иванчо, клето сираче,
че му са яки биволи,
че му са нови колата;
и да са Иванчо удави,
Иванчо е клето сираче:
той нема майка, ни баща,
той нема жена, ни деца,
кой ще за него да плаче!
Кат зачу Иванчо таз дума,
че си биволите потопи
и на биволи думаше:
- Руско ле и Караманчо ле,
ако Марица минете,
рочката ще ви позлатя,
краката ще ви подкова
със посребрени петали,
със маламени кайери.
Че са Иванчо прекръсти
и са на Бога помоли:
- Божне ле, свети Никола,
ко си Марица премина,
на коимжия ща ида,
злато кандило ша направя,
в черкова ща го запаля!
Че си Иванчо нагази,
Отвъд Марица премина.
Право на златар отиде,
злато кандило направи
и го в черкова занесе,
занесе и го запали.
Като Иванчо премина,
сичкия керван нагази,
нагази и се издави.
Иванчо на ковач отиде,
че си биволи подкова
със посребрени петали,
със маламени кайери.
Направи гребен позлатен,
че си биволи учеса,
учеса и ги назоби,
с дребен ги ориз назоби,
с руйно ги вино напои.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.