52. ТОПОЛА И БОР НАД ЧЕРКВА

Вековно наследство

Изяснило се небето,
Милчо войводо, войводо!
Нашарила се земнята
секакво цвете шарено,
повеке ружа алена
и бела лоза винена.
Милчо под лоза седеше
и милно Бога молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
ако се с Янка не земем,
кога се Янка годева,
аз болен да се побола;
кога Янка годеж пият,
аз още по зле да стана;
кога се Янка зажени,
аз с душа да се раздела;
кога си Янка венчават,
и мене да си опеват;
кога си Янка извеждат,
и мене да си изнасят;
по Янка свахи да пеят,
по мене сестри да плачат!
Каквото рекъл, тъй било:
кога се Янка годила,
Милчо се болен поболи;
кога Янки годеж пиле,
Милчо си по-зле настана;
кога се Янка зажени,
Милчо се от душа раздели;
кога Янка изваждаа,
и Милча си изнасаа;
по Янка свои пееа,
по Милчо сестри плачеа.
Па се пред църква ставили.
Янка девере говори:
- Девере, стари кумове,
не е закон да ви думам,
яла кю да ви продумам:
със Милча да се простиме,
че сме се много искале,
яла не сме се юзеле!
Не се сетили кумове,
десна и ръка пуснале,
със Милча да се прощават!
Дори се с Милчо простиле,
Янка се с душа раздели.
Па ги двама закопали:
Янка турили пред църкви,
Милчо туриле зад църкви.
Кога било утре рано,
утре рано на преливки
на Янка - тънка топола,
на Милчо расне зелен бор,
та си през църква превеле,
па си връове ставиле.
Прегърнале се двамата.
Кое ка ги е видело,
се е сълзи поронило.
Янкина макя-мачица,
нали е макя-майчица,
с студена вода прелива,
Милчова макя-мащея,
със врела вода прелива,
корене да му изсъхнат.
Они още пораснуват!
Та си под църква порасле,
те са се двама ставиле,
кое ка ги е видело,
се е сълзи поронило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.