5. ДИМО КАВАЛДЖИЯ И ГЮРГЯ САМОВИЛА

Вековно наследство

Хоро играле триста самовили,
на връф на планина, на равна рудина;
хоро ми играле, мефтера немале,
мефтера дочуле дури град Битоля.
- Кого да пущиме, мефтера да земит?
Аи да пущиме Гюргя самовила,
Гюргя самовила на крайна девойка;
тая бърго одит и бърго доодит!
И ми я пущиле Гюргя самовила,
Гюргя самовила на крайна девойка.
Дваж ми трепнала, трети път летнала,
та ми е отишла дури град Битоля.
Тамо си го найде Дима ке я ручат;
по тил го ударила, зъби изпаднале;
в глава го ударила, очи изскокнале;
и ми го донесла на връф на планина,
на връф на планина, на рамна рудина.
Тогай говореше стара самовила:
- Свири, Димо, свири! Ако нам надсвириш,
ке ти я дайме Гюргя самовила,
Гюргя самовила на крайна девойка.
Свирил Димо, свири три дни и три ноке,
три дни и три ноке и ми ги надсвирил.
И му я дадоа Гюргя самовила.
И си я отнесе Димо в град Битоля,
и си я отнесе во своята кукя;
и той си затвори баджи и мъзгаалки;
и той си я държа тъкмо три години.
Тая му стигнала едно мъжко дете.
И ми канил кумот, да го кръстит дете.
И тогай му рече Гюргя самовила:
- Отвори си, Димо, баджи и мъзгалки,
сега, Димо, нигде вече не побегвам,
защо я си имам тоа мъжко дете.
И ся измами Димо, и си отвори.
Дваж ми е трепнала, треки път летнала
и си остаила тоа мъжко дете,
и си е отишла, от ке е та дошла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.