49. МИЛЕН И МИЛЕНКА КОШУТА

Вековно наследство

Милен Миленки думаше:
- Либе Миленке, Миленке,
я как ми казват ората:
дене си млада невяста,
ноще си горска кошута,
бели ти поли се роса,
ситни ти зъби се трева!
А Миленка му думаше:
- Либе Милене, Милене,
не слушай, либе, ората,
ората ни са душмане,
пред тебе думат за мене,
а пък пред мене-за тебе,
че си са, либе, сговаряме.
Истина, либе, истина,
бели ми поли се роса,
ситни ми зъби се трева,
ала си заран подрана,
в нова градинка увлеза,
цветето да си обида -
поли ми станат се роса;
перце си лучец откъсна,
па си със зъби прегриза,
зъби ми станат се трева!
Я Милен си и думаше:
- Либе Миленке, Миленке,
днес петък, заран събота,
подрани рано в събота,
замеси бяло кисело,
опечи бели краваи,
че щем да идем, да идем
у мила майка на госте
след девет годин-отврътки.
И Миленка го послуша,
та рани рано в събота,
замеси бяло кисело,
опече бели краваи,
па са тръгнале да идат
у мила майка на госте
след девет годин - отврътки.
Вървеле, що са вървеле,
минале поле широко,
настале гора зелена,
седнале да си починат.
Милен Миленки думаше:
- Либе Миленке, Миленке,
сега щеш, либе, да кажеш:
дали си млада невяста,
или си горска кошута -
ако ми, либе, не кажеш,
тука ща да те обеса!
А Миленка му думаше:
- Либе Милене, Милене,
нали ма питаш, да кажа,
да кажа, да та не лажа:
истина, либе, истина,
дене сам млада невяста,
ноще сам горска кошута.
Ще идем у мила майка,
тя ща ма, либе, излекува,
там има жени билерки,
те знаят билки сякакви!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.