487. РАЗКАРАЛ СЕ НИКО И НИКОЛА

Вековно наследство

Разкарал се Нико и Никола
на онаа хубава девойка.
Нико велит: "Я ке я зема",
а Никола: "Я ке я зема".
Нико собра две хиляди сватови,
а Никола три хиляди сватови.
Поминае низ гора зелена:
Нико вървит преку Никополе,
а Никола преку Шар планина.
На девойка абер йе отиде.
Девойка йе умна и разумна,
ми се качи на диван високи,
що ми гледат чудо и големо:
къде вървет низ гора зелена,
къде вървет две рала сватови,
по сватови два млади зетови.
Пак си слегвит от диван висок,
си велит на своя мила майка:
- А егиди, моя мила майко!
Я влези си во земни керали,
та отключи моя шарен ковчег,
извади ми две ризи зетоски.
Я се качих на диван високи,
що си гледах чудо и големо,
къде вървет низ гора зелена,
къде вървет две рала сватови,
по сватови два млади зетови.
Ни за кого, майко, се мъжа,
ни кръвнина во кукя си чина,
ке й фата два брата рогени!
Си изваде две ризи зетоски,
си й даде на бела Бояна,
та й кладе во бели пазуи.
Колко сватови в дворье навлегое,
мошне лепо ми й пречекае.
А Бояна умна и разумна:
два зетеви во образ й баци,
во образ й баци и дар си й дарва,
си фати два брата рогени,
си попрати без никоя кавга.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.