48. ГРОЗДАНКА ГАЛИЧКА

Вековно наследство

Грозданка по двор ходеше,
мъжка си рожба бавеше,
златно кандило миеше
и го пред Бога палеше
жално си милно плачеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, вишни Господи,
я чуй ме, Боже, я виж ме,
смили се, Боже за мене,
за мойта рожба любезна!
Проклета да йе мама ми,
мама ми, йоще баща ми,
че са ме дали, продали,
толкова много далеко;
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през девет води големи,
гдето си петел не пее,
гдето си агне не блее,
на едно лудо смахнато,
дето от молба не йотбира.
Бактисах, Боже, бактисах,
ума си вече залисах!
Като вечер ми дониса
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
ръждави сабли да трия,
търговски глави да крия.
Стори ме, Боже, престори
на каква да йе гадинка,
високо да си подфръкна
подфръкна, да си префръкна
деветех гори зелени,
деветех води студени,
деветех села големи,
у дома да си отида,
в нашта градинка да кацна
на бял, на червен тряндафил!
Чул и йе Господ молбата,
че я по-скоро престорил
на сиво-бяло гълабче.
Фръкна Грозданка, подфръкна,
че из високо префръкна,
деветех гори зелени,
деветех води големи
и у мамини си отиди.
Кацна Грозданка в градинка
на бял, на червен тряндафил.
Сутринта рано кацваше,
тамо си и замръкваше,
различни песни пееше,
дано мама и се усети,
че йе дъщеря и Грозданка.
Мама и се много чудеше,
сама в себе си думаше:
- Каква йе тази гадинка,
дето си рани сутрина
в моята ранна градинка,
кат току кацни, запява?
Отиде майка и в градинка,
погледна долу, нагоре,
видя гадина где пее.
С десна ръчица посегна,
посегна, та я улови;
докато навън излезе,
гадинка се преправи,
на Грозданка се представи,
пред мама си се изправи.
Двете живи се фанаха,
я умрели се пуснаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.