477. ЛЕТАЙ, ЛЕТАЙ ЯРЕБИЦА

Вековно наследство

Летай, летай яребица!
Налетела е на орачо,
та му вели и говори:
- Йой, орачо, сам стопано!
Разри бразна, скри ми мене,
че ме гонат върли турци,
върли турци харамие.
Разре бразна, скри на нея.
Не са били върли турци,
върли турци харамие,
лю са били сватовите,
сватовите за невеста.
Не е било той орачо,
той орачо, сам стопано,
лю е било сам си зето,
сам си зето за невеста,
ке да иде да га земе.
Юзеха га, върнаха си,
отидоха досред пъто,
до сред пъто, срет гората.
Потерала е студна вода:
- Йой ти, зето, сам стопано!
Я дайте ми студна вода,
че ке душа да излезе.
Я зето зборува:
- Яребицо, първо либе!
Дека е вода, ке да найда,
да донеса студна вода,
на срет пъто срет гората?
И мома е душа дала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.