47. ЯНА КУКУВИЦА

Вековно наследство

Що белеи, що лелеи
на връх бела Белашица?
Дали ми се соспи снеги,
или сет бели лебеде?
Не сет бели соспи снеги,
не сет бели лебеде;
тук е бил еден бел чадир,
под чадиро млади Стоян,
млади Стоян болен лежи,
на сестра му говореше:
- Мори сестро, бела Яно,
пойди, Яно, ми донеси
от бел Дунав студна вода!
Яна брату говореше:
- Варай, брате, млади Стоян,
язе пъта не си знаям,
да си пойдам на бел Дунав
и да пойдам и да дойдам!
Стоян веле и говоре:
- Мори сестро, жална Яно,
пресечи си мало пърсте,
да потечат църни кърви,
ка ке вървиш низ гората,
бележувай дърво камен;
ка ке поиш на бел Дунав,
да налеиш студна вода
и пак назад да се върниш,
по бележки път ке найдиш!
Яна брата послушала,
пресекла е мало пърсте,
кинисила низ гората,
дърво камен бележила,
на бел Дунав отидела,
студна вода налеала
и пак назад се върнала.
Нели, Яно, жална Яно,
нел зароси ситна роса,
та си изми бележките,
бележките, църни кърви,
що бележи дърво, камен,
нели Яна, жална Яна,
нели пъта си забърка,
та заскита низ гората.
Три дни ходи, три дни шета,
никак дира не ся найде,
да си пойди при брата си,
при брата си, болен Стоян.
Тогай Яна, жална Яна,
жално Бога помолила:
- Варай, Боже, мили Боже,
чин ме, Боже, малко пиле,
малко пиле кукавица,
да си летам по буките,
да си бъркам моя брата,
моя брата, болен Стоян!
И Господ ми я послуша,
та я чини сино пиле,
сино пиле кукавица,
що си кукат и денеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.