463. ЕДНА МАКЯ ДВЕ РАДОСТИ ПРАВИ

Вековно наследство

Една макя две радости прави:
сина жени, щерка Мара дава.
Снаха зима от Будима града,
щерка дава Будима града.
Заедно им макя венци вие:
на снахата венок от жълтици,
на щерката - от жълтио невен.
На Мара се много нажалило,
па на макя потио говори:
- Аво мале, аво мила мале,
що е снаха по-мила от щерка,
та ву виеш венок от жълтици,
а менека от жълтио невен?
- Аво Маро, аво мила щерко,
не е снаха по-мила от щерка.
Че се сретнат китени сватове,
че се сретнат у тесни клисури:
кум, старокя конье че разменат,
два девера - алови чорапье,
два свекора - свилени кошулье,
младоженье капи че размена,
две невести венци ке разменат,
тогай тебе венок от жълтици,
а на снаха от жълтио невен!
Що думала макя, се е било:
сретнаа се китени сватове,
сретнаа се у тесни клисури,
сичките си дари разменьили.
Дойде време и до невестите:
итра била снаха Маргитина,
проговара снаха със девере:
- Че меньиме златните пръстенье,
глава давам, венок си не давам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.