458. ЙОЙ ИРИНО, ИРИНО ДЕВОЙКО

Вековно наследство

Йой Ирино, Ирино девойко!
Ирина га майка дребно плете,
дребно плете, тихо учи:
- Йой Ирино, ти, милинка керко!
Да не ти просто майчино ти млеко.
Ке да дойде Радеш добър юнак,
ке те каче на ройната коня,
ке те занесе Радешеви дворе,
ке ти рекат: "Слези, Гилино,
слези, Гилино от бързата коня."
Нето да си слегла, нето да проговориш,
дур да не ти дадат дванаесет ключови,
да отключиш дванаесет зандана,
да искараш дванаесет темничара.
Още речта не дорече,
пополниха рамни дворе,
та га качиха на бръзата коня.
Закараха Радешеви двори,
та и велет, велет и говори:
- Мори слези, Гилина, от бързата коня.
Нето слева, нето проговора,
дур не и дадоха дванаесет ключови,
та отключи дванаесет зандана,
та изкара дванаесет темничара,
тогай слегла от бързата коня.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.