453. ЗАСПАЛО МИ ИВО САМОГОРЧЕ

Вековно наследство

Заспало ми Иво Самогорче,
кой поминвит, Ива не разбудвит,
дур' долета горска еребица,
с криля трепна, Ива го разбуди:
- Стани, стани, Иво добър юнак!
Ал си женет, ал си неженето?
От сон ми се Иво разбудило
и говори Иво добър юнак:
- А егиди горска еребица!
Ни сум женет, ни ке да се жена,
ке си земам девет бракем сестра.
И го дочу, и Бога ми молит:
- Леле, Боже, леле, мили Боже!
Дай ми, Боже, пролетски гърмежи,
дай ми, Боже, есенски дъждеви,
да откорнит кула от кременя!
Как девойка люто що прокълна,
така Господ нейзде йе поможи.
Даде Господ пролетски гърмежи
и ми даде есенски дъждеви,
и откорна кула от кременье.
Пак девойка Бога помолила:
- Дай ми, Боже, криля лебедови,
да прелета Сава и Дунава,
та да падна во войска царева,
да отбера момче спроти мене,
що не пиет вино и ракия,
що му пейт саат во пазуха,
що му играт коня во двореви,
що му играт куна на колена!
Как девойка Бога що помоли,
така Господ нейзде йе поможи
и йе даде очи соколови,
и йе даде криля лебедови,
си прелата Сава и Дунава,
та си падна во войска царева,
та си отбра любов спроти неа,
що не пиет вино и ракия,
що му пейт саат во пазуха,
що му играт коня во двореви,
що му играт куна на колена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.