45. МАЙКА ОТ ГРОБ ПРИ ДЕЦАТА СИ

Вековно наследство

Пасъл ми Дойко шиленца
край булините си гробища,
със медна свирка свиреше,
свирка му свири, говори.
Буля му го от гроб зачува,
та са от гробо обажда:
- Башаджим Дойко, деверко,
както й умряла буля ти,
батьо ти ожени ли са,
доведе ли ти буля кат мене,
прилича ли, Дойко, на мене,
гледа ли добре децата?
Дойко буля си думаше:
- Батьо са, бульо, ожени,
не доведе добра стопанка,
не прилича, бульо, на тебе:
твоите дур две дечица,
когато хлебец поискат,
от долап в долап ходеше,
суви кумачки сбираше,
със тях ги, бульо, хранеше.
Когато вода поискат,
тестяни ръце омива
и с таз вода ги напоява!
Кат чу буля му тез думи,
та са на Бога помоли:
- Ти стори, Боже, ти стори,
кифур ми конче направи,
та ма от гроба извади,
право у дома да ида,
да си децата облека!
Как са Буля му помоли,
тъй е Господ помогнал.
Право си у тях отиде,
нейните дур две дечица,
те пред вратата играят
и тя им тихо говори:
- Къде е, деца, майка ви?
Деца на жена говорят:
- Днеска майка ни отиде
у майкини си на гости!
Запретна бели ръкави,
накладе силни огньове,
омеси пита ръжена,
че си децата нахрани,
нахрани и ги изкъпа,
изкъпа и ги облече,
и ги хубаво прегърна,
със сълзи тя ги облива
и са от тях разделя,
и право във гроб отива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.