442. ПОЩО КЕ СЕ РЕЧИМЕ МИЕ СВАТУ

Вековно наследство

- Пощо ке се речиме мие свату!
Ми йе настанал мойот милни син,
засака твоята милна щерка,
милна щерка кадин Ангелина.
Тогай му веле Яно баздригяно:
- Що йе вреден твойот милни син,
да засака моята милна щерка!
Ако йе вреден юнери да чине,
вода да донесе от вишна планина,
во града Солуна на Йеди-кули,
там да праве чешма шадарван,
шадарван сос четириесет чепа,
да разпущи води студени,
води студени низ града Солуна.
Стана оттам, тейко му се върна
и дойде, на синот му каза,
вели нему: - Слушай, сине,
ако си вреден вода да свалиш,
вода да свалиш от вишна планина,
во града Солуна на Йеди-кули;
там да направиш чешма шадарван,
шадарван сос четириесет чепа,
да разпущиш студени води,
студени води низ града Солуна,
така да земеш кадин Ангелина.
Как си дочу нейниот милни син,
телял си викна низ града Солуна,
телял викна, майсторе бърка.
Нели си найде майсторе дюлгере,
та ги закара, ги носи,
ги носи на вишна планина,
та фатиха планина да цепат.
Лели искараха вода студена,
та я искараха на Йеди-кули;
та направи чешма шадарван,
шадарван сос четириесет чепа,
та разпущи води студени,
води студени низ града Солуна.
Та що си зеде бела билюра,
та наполни вода студена,
скина китка зелен кипарис,
та я носи на Гяно баздригяно,
ръка му баци, вода му даде
и му закачи китка кипарис.
Па се разшени Гяно баздригяно
и викна се, провикна Гяно:
- Алал да ти йе моята милна щерка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.