44. БУЛИН ГЛАС ОТ ГРОБА - 2

Вековно наследство

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата.
Месецът ясно грееше,
Дойчо със кавал свиреше,
кавал му свири, говори:
- Радо ле, либе, Радо ле,
има ли у вас седенкя,
у вас да дойда, Радо ле,
две думи да ти прикажа?
Нещо се гласи зачуя
оздоле, от под земята:
- Дойчо ле, младо деверче,
стига си свирил, Дойчо ле,
стига си Рада подвиквал,
нело си стадо завърти,
към мой гроб го доведи,
та да те, Дойчо, попитам,
що има ново из къщи?
Ожени ли се бая ти,
найде ли добра стопанка,
оди ли мойто оденье,
носи мойто носенье,
върши ли мойта работа,
дума ли мойто думанье,
гледа ли добре децата,
децата, две близначета?
Дойчо се първен уплаши,
та си стадото подгони
надоле, накъм селото.
Гласи до него стигная:
- Не бой се, Дойчо деверко,
не бой се, кака, от мене,
кажи ми, Дойчо, що питам,
че ми е тежко за дома,
за дома и за децата!
Тогай си Дойчо продума:
- Како ли, мила какице,
бая се, како, ожени,
добра стопанка не найде:
не оди твойто оденье,
не носи твойто носенье,
не върши твойта работа,
не дума твойто думанье,
децата ти ич ги не гледа!
Кога е, како, сърдита,
по двори оди и кълне,
дека е вдовец земала
с две деца, със два близнака,
кога е кротка, та блага,
децата гони из село,
бая Стояна уземе,
весден му шета и готви,
да му е мила и драга,
та да те, како, забрави,
децата да ги остави!
Гласи от земи дойдоя:
- Боже ли, мили Божице,
защо си така наредил,
да има деца без майкя?
Они са цели сираци!
Ка има деца без баща,
без баща, Боже, със майкя,
они са полвин сираци!
Я стори, Боже, направи
мене ме из гроб извади
или ми деца умори,
децата да си приберем,
приберем, Боже, укутим!
Току е това казала,
из ясно небо гръмнало,
гръмнало, та па треснало.
Дойчо си стадо поведе,
та го у село отведе;
ка да го Дойчо затвори,
из село гласи зачува,
че двете деца близнаци,
снахините му сираци,
както до круша седнали,
там ги гръмнало треснало.
Дойчо си дома отиде,
бая си Стоян намери,
че седи Стоян и пие.
Дойчо се кротко помоли:
- Сполай ти, Боже, на тебе,
дека си кака послушна,
децата да ю прибереш,
да не са деца сираци,
без майкя, още без баща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.