|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
437. АЛЬ СЕ ЧУЛО И РАЗБРАЛО
Вековно наследство
Ал се чуло и разбрало
на сон мома да се пленит,
мегю татка, мегю майка,
мегю осум-девет братя,
девет братя - осум снахи,
осум снахи - седум сестри?
Ми я пленил субашата,
субашата войводата,
субашата катранички.
Я отнесол тамо долу,
тамо долу в ливагето;
тогай мома се разбуди,
па си побара своя майка
и ми викна: - Подай, майко,
подай, майко, бардак вода,
да йохладам моя уста,
моя уста, рудо гърло!
Тогай моме кога виде,
своя майка не ми найде,
тъ си плюсна бели ръце:
- Леле. Леле, аз сирота!
Шч'ова чудо, що ме нашло?
Аль се чуло и разбрало,
на сон моме да се пленит,
мегю татка, мегю майка,
мегю осум-девет братя,
девет братя - осум снахи,
осум снахи - седум сестри!
Oхрид (Шапкарев, № 153).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|