|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
429. ЯНКА МИ СЕДЕШЕ НА МАЛАТА ВРАТА
Вековно наследство
Янка ми седеше на малата врата,
на малата врата под бела лозница;
под бела лозница, под църна църница;
под църна църница, под сенка висока,
под сенка висока, на трева зелена,
на трева зелена, край вода студена.
Конци ми сучеше, флорини нижеше,
флорини нижеше, прике ми редеше,
прике ми редеше, солдзи ми ронеше,
солдзи ми ронеше и си говореше:
- Хай ти прике, прике, за кого те редам?
Аль за старо, прике, ели си за младо?
Ако си за старо, прике, мало да изваам,
ако си за младо, прике, ушче да приредам!
Поминало, Янко, едно лудо младо,
подфърлило лудо златоно яболко,
я ударило Янка по белите гърди,
по белите гърди, Янко, по белите ръце!
Охрид (Шапкарев, № 155).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|