405. КАНИ СЕ СЕЛО ДАСбНУА

Вековно наследство

Кани се село да бяга
от турци, от еничери;
кой горе бяга, кой доле,
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
ти кажи, либе, на ваште,
пък аз да кажа на наште:
на едно село да идем,
та двама да се земеме.
Време за сговор не трая:
Стоянов баща побягна
в голямо село Борован,
Петканов баща побягна
в голямо село Кремена.
Възкачил се е млад Соян
на Боровански могили,
сиво си стадо пасеше,
с меден си кавал свиреше,
кавал му дума, говори:
- Сечко-месечко, мил братец,
ти като грееш високо,
високо и нашироко,
видиш ли село Кремена,
видиш ли либе Петкана,
ходи ли, както ходеше,
носи ли, както носеше,
пее ли, както пееше,
спомина ли ме в песните?
Месечко дума Стояну:
- Стойене, млади гидийо,
ази си грея високо
и видя село Кремена,
и вида либе Петкана:
ходи си, както ходеше,
носи си, както носеше,
пее си, както пееше,
ала чернее за тебе,
каквото и ти за нея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.