404. НАУЧИЛА СЕ МОМА РУМЕНА

Вековно наследство

Научила се мома Румена
на вода д' иде на горна чешма.
Еднъж отиде, нищо не найде,
повтор пофтори мома Румена,
тамо йе нашла млада войвода.
Войвода си й тихо говори:
- Бре леле варе, мома Румено,
да ме напоиш низ уста вода,
мене низ уста, коня низ ведро.
А Румена му тихом говори:
- Тако ми Бога, млада войводо,
да те напоим, ама не смеем,
ама не смеем, че ме излъжеш,
че ме излъжеш да ма целиваш.
А войвода се люто заклина:
- Тако ми Бога, моме Румено,
ако те язе тебе излъжем,
тебе излъжем да те целивам:
що коня яздим, кон да ми пукне,
три пушки носим, трите да пукна,
трите да пукна, мене да удра,
що сабля носим, сама да рипне
сама да рипне, да ме пресече!
Уверила се мома Румена,
та го напои низ уста вода.
Сърце е младо, не че да трае,
та я пригърна да я целива.
Що коня язди - кон му пукнала,
що сабля носи - сама рипнала,
сама рипнала, па го пресекла.
Провикнала се мома Румена:
- Бре леле варе, селски кметове,
какво се чудо, чудо створило,
чудо створило на горна чешма,
сам се войвода, сам се утепа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.