401. ИЗВИКНА СТОЯН, ПОДВИКНА

Вековно наследство

Извикна Стоян, подвикна,
от Каракамен планина,
от тая рида без вода:
- Излезай, майко, види ме,
люта ми змия укъса,
сегнай со рука, извайга,
и ти к-останеш без сина!
- Стояне, синко, Стояне,
без десна рука не можем,
млогу са майке без синой,
и я ке синко, без тебе!
Извика ми Стоян, подвикна,
от Каракамен планина:
- Излизай, сестро, види ме,
люта ме змия укъса,
сегнай со рука, извай га,
и ти к-останеш без братец!
- Стояне, братко Стояне,
без десна рука не можем,
млогу са сестре без бракя,
и я ке стоам без братец!
Извика Стоян, повикна,
от тая рида без вода:
- Излезяй, любо, види ме,
люта ме змия укъса,
сегнай со рука, извай га,
и ти к-останеш без момче!
- Стояне, море Стояне,
без десна рука се може,
без тебе, Стояне, не може!
Сегна со рука извади.
Кай ке ми види камерот,
кемерот ми йе жълтице,
не била люта змиица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.