40. СЛЯПА СТАНА ПРОГЛЕЖДА

Вековно наследство

Мари Стано, тънка Стано!
Засвирила влашка свирка
низ черквите каменливи;
не е била влашка свирка
на е било черна чума
и дребната сипаница,
та посипа сички моми,
сички моми петнаесе
с герджик Стана шеснаесе.
Сички моми преболяа,
преболяа и станаа,
герджик Стана ни преболя,
ни преболя, нито стана,
на ослепя с двете очи.
Стана на майка говори:
- Мале ле, мила мале ле,
кога дойде ден Великден,
ден Великден, ден Гергьовден,
омий ма, мале, оплети,
бръкни ми в десни джебове,
извади златне отключе,
отключи сандък куфитра,
извади бяла премяна:
тънка риза копринена,
зелен сукман анадолски,
ситно шеве етрополско;
та ма хубаво премени,
па ма хубаво накичи.
Закачи ми бял косатник,
затъкни ми криво перо,
па ма фани за ръчица,
заведи ма на хорото,
остави ма при нямците,
при нямците, при сляпците.
Я не вида да поигра,
баре, мале, да послуша,
како моми хоро играт,
хоро играт, пясни пеят;
како момци камак мятат!
И майка и е послуша.
Кога дойде ден Великден,
ден Великден, ден Гергьовден,
оми я майка, оплете,
бръкна и в десни джебове,
извади златни отключе,
отключи сандък куфитра,
извади бяла премяна:
тънка риза копринена,
зелен сукман анадолски,
ситно шеве етрополско,
та е хубаво премени,
па е хубаво накичи:
закачи й бял косатник,
затъкна й криво перо,
па е фана за ръчица,
заведе я на хорото,
остави я при нямците,
при нямците, при слепците.
Попов Стоян хоро води.
Ка си видя тънка Стана,
Па си се Богу помоли:
- Боже ле, мили Боже ле,
я дай Стана черни очи,
та двама да са земиме!
Де седя Господ, та слуша,
даде Стана черни очи,
та са се двама узеле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.