398. ИВАНЧО ДУМА ИРИНКИ

Вековно наследство

Иванчо дума Иринки:
- Иринки либе, Иринки!
Я давай рака, прощавай:
Аз ща на Сливен да ида,
на Сливен на панаиря.
Сливненка мома да зема,
че знаят тънко да придат,
и още секнато да такат,
тънки януви да такат,
с торундйияни кинари.
Иринка дума Иванчу
- Иванчо, либе Иванчо!
Бре ходи, либе, каде щеш,
бре либи, либе, коя щеш;
и ази ниша остана
с мойта хубост и младост,
с мойто мадру ходене,
с мойто ниску гледане.
Като Иванчу замина,
и са й Иринка згодила,
згодила и оженила.
Тамам под було стоеши,
Иванчо на порта хлопаши
и на Иринка думаши:
- Иринке, либе, Иринке,
Ела ми, либе, отвори!
Иванчу в къщи влизаши
и на Иринка думаши:
- Клета му душа проклета,
който са с либе шигува:
либе си шега не знай!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.