393. ЗДРАВЧЕ ВЕНЧЕ, МИРИЗЛИВО ЦВЕКЕ

Вековно наследство

Здравче венче, миризливо цвеке,
здравче венче, берат ли те моми?
Здравче венче, китат ли те китки?
А здравец им потихом говори:
- Мари моми, мари луди ли сте,
луди ли сте, мари, и пияни?
Та мене ле моми да не берат,
та мене ли китки да не вият?
Сета гора от мене мирише,
а най-веке становити камен.
Стои юнак на становен камен,
та си брои месеци, години,
и на месец потихом говори:
- Е, месече, турско помощниче,
е, годино, нашо неправино!
Заисках си мома от малено,
от малено дури до големо,
а они я мене не дадоха.
Дадоха я другиму юнака,
а менека кума откумиха,
па брато ми девер девериха,
па ойдохме цръкви на венчане.
Ете отам едно соколенце,
та ми лети над русата глава,
с крилати трепти, с уста дума дума:
- Венчай, куме, немой воздишати!
Благославяй, немой люто клети!
А язе му велим и говорим:
- Е тизека, сиво соколенце,
я не кълна, сърцето ми кълне!
Каил ли си, Боже, или не си!
Да Бог даде моята кумица:
векувала като качун цвеке,
род родила като връба грозе,
изчувала като кукувица,
процъвтела като игличица,
къща сбрала като прах на тупан!
Мари веро, мари люта клетво!
Ка я прокле кумо Господино,
ка я прокле, та я се стигна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.