392. СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ ЗАД ГОРА ЗЕЛЕНА

Вековно наследство

Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по полье падна,
лудо-младо край горица стои,
дни си брои, години си кълне:
- Е, годино, моя неправино!
Е месече, турски помошниче!
Са нощ грееш, на турци помагаш,
а менека никой не помага;
любих любене от мало малено,
от малено дури до големо;
кога стана любне за любенье,
за любенье, любне за зиманье
они ми го други преотмеа,
а менека кума окумиа,
а деница остаросватиа,
а братанче-премладо деверче.
Кога беше църкви на венчанье,
собраа се проклетите моми,
запояа гяволската пйесен:
"Таком Бога, куме, Господине!
Венчай куме, люто не проклинай,
дижи венци, често не въздишай!"
А я сисе туку чудом чудим,
я не кълнем, само сърце кълне,
не въздишам, душа ми въздиши!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.