391. ТА ЧУЛИ ЛИ СТЕ, НЕ ЛИ СТЕ

Вековно наследство

Та чули ли сте, не ли сте
какво е ново станало
на високата планина,
в хасанлийското коначе?
Фатмя Шукри е зовала,
зовала го е, рукала,
де да е Шукри да дойде.
Стана си Шукри, отиде
них Фатмя равни дворове,
до тенка лоза висока.
Тенки си прочки коршеше
нах вотре хабер правеше:
- Стани ми, Фатмя, отвори!
Стана му Фатмя отвори,
със запалено кандилче,
та го изкачи, покачи,
въз ситни скали нагоре
на високите кьошкове.
Метна му дюшек да седне,
свари му морна кафица.
Шукри кафето не пие,
а ми си фати Фатминка
за десна бяла рачинка,
та си я тури на скута.
Седели колко седели,
първи са петли пейнали.
Стана ми Шукри възторнва,
Фатмя го послед упрата,
ситни си солзи ронеше:
- Върви ми, върви, Шукрие,
и утре вечер да дойдиш.
Ти мене нимой забаря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.