389. БЯЛА НЕДА ПО ДОР ХОДИ

Вековно наследство

Бяла Неда по дор ходи,
по дор ходи, китка кичи.
Сама й китка продумала:
- Мари Недо, бяла Недо,
не ма давий на момите,
че момите мъдро ходят,
мъдро ходят, лудо носят:
деня идат на хорото,
и ма гледат, и ма кичат,
вечер додат от хорото,
не ма топят, не ма гледат,
най ма фърлят зад въртата,
сутра станат, изметът ма,
изфърлят ма на боклука.
Най ма давай на момците,
че момците лудо ходят,
лудо ходят, мъдро носят:
че ма топи, че ма гледа.
Като доде от хорото,
погледа ма, натопи ма,
сутре стане от постеля,
понесе ма, затъкне ма.
Че ша ида на нивата,
че ма туря в росна трева,
росна трева, студна ода.
Вечер тръгне от нивата,
че ма земе, затъкне ма,
затъкне ма на глава си,
че помине край кладенци,
край кладенци, краи момите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.