388. МОРЕ, ВЕЛИКО, МОРЕ, КАДУНО

Вековно наследство

Море, Велико, море, кадуно!
Изгоре ме, опали ме, Велико,
учини ме сухо дърво,
сухо дърво яворово!
Земи телка, осечи ме,
та ме стакни силен вогень,
аз ке стана прах и пепел,
та ме збери в тенки скути,
та ма фърли в градината,
градината босильоко,
аз ке никна жълто цвеке,
да ме береш мале китке.
Ми ме давай на момите,
че момите лудо носат,
ден ваздаден на главата,
вечер ке си дома дойдат,
ке ме свалет от главата,
ке ме фърлет сред кащата,
сутром рано ке да станат,
ка де сметат рамна каща,
ке ме фърлет ванка на бунище!
Да ме дадеш на момчета,
тие, че момчета мудро носат,
ден ваздаден на главата,
вечер ке дома да дойдат,
ке ме кладат студна вода,
сутром рано ке да станат,
ке ме земат от водата,
ке нареде на главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.