385. ИВАН НА МАРА ДУМАШЕ

Вековно наследство

Иван на Мара думаше:
- Маро льо, вакла , батюва,
я придвори ме, Маро льо,
там за вашето комшийче,
за хубавото момиче!
Мара Ивану думаше:
- Байне ле, бата Иване,
не можах да се науча
кое е туй наше комшийче,
туй хубавото момиче!
Иван на Мара думаше:
- Маро льо, мила батьова,
и туй ли да те науча?
Я грабни бели бакрачи,
че иди за студна вода,
иззтегли кофа, налей я,
че чакай да се утаи,
че се самичка огледай:
когото видиш в водата,
за нея да ме придвориш!
Мара на Иван думаше:
- Байне ле, бате Иване,
не думай, байне, таз дума!
Нали сме пуста роднина:
тате и чичо - два брата,
мама и чинка - етърви,
и ний със тебе-две първи,
две първи, две братовчеда.
Не бива, байне, не става,
клетият закон не дава!
Иван на Мара думаше:
- Маро льо, мила батьова!
Ситният пясък чет няма,
дълбока вода брод нямя,
хубава мома род няма,
черноок ерген грях няма!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.