384. ПОМИНА МОМЧЕСбНУИЧКО

Вековно наследство

Помина момче Беличко,
Беличко коньо яхаше,
Беличко тура привърза.
Кат' го виде девойка,
на майка й вели, говори:
- Я дай ме, мале, на него
или сама ке ида по него.
Майка й вели, говори:
- Седи ми, керко, ми ходи,
дур да дойде баща ти,
баща ти, керко, от нива.
- Не стоя, мале, не чекам,
я дай ме ти на него
ил' сама ке ида по него.
Майка и вели, говори:
- Постой, керко, почекай,
дури да дойде брата ти,
брата ти, керко, от гора.
- Не стоя, мале, не чекам
ил' дай ме, мале, не него,
ил' сама ке ида по него.
- Постой ми, керко, почекай,
дури да дойде сестра ти,
сестра ти, керко, от друшки.
- Не стоем, мале, не чекам,
я дай ме, мале, на него
ил' сам ке ида по него.
- постой ми, керко, почекай,
дури да дойда снаха ти,
снаха ти, керко, от майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.