383. СТОЯН ЗАЛЮБИЛСбНУА МАРИЯ

Вековно наследство

Стоян залюбил бела Мария,
ама не можит да си я видит.
- Умрев, майко ле, загинав,
како да видам Мария?
Тогай му майка велеше:
- Стояне, синко Стояне!
Ак' ти сум майка-машчеа,
я шчо ке ти речам, да сториш:
поаржи хазно стребрено,
напрай си чешма мраморна;
сите девойки ке дойдат,
вода да си ми залеят,
белки ке дойдит, Стояне,
и твоя бела Мария!
Поаржи хазно стребрено,
напраи чешма мраморна,
напраи тасои стребрени
и синджирите ялдази.
Сите девойки дойдоа,
чешмата да ми я видат,
вода да си ми залеят,
Мария не ми йе дошла.
Излезе Стоян с каймакам,
со шарен кавал свиреше
и на майка си велеше:
- Изгорев, майко, изгорев,
Мария не си я видов!
Тогай му велит майка му:
- Стояне, синко Стояне!
Ак' ти сум майка-машчеа
послушай, шчо ке ти речам:
легни, Стояне, умри си,
сите девойки ке дойдат,
белки Мария ке дойдит!
Легна си Стоян от-наул,
легна си Стоян, умре си.
Сите девойки дойдоа,
свикеца му донесоа.
И бела Мария му дошла,
кискица му е донесла,
високи гласои йе да ла:
- Стояне, мили Стояне!
На живот не се видовме,
на смърт ке се видиме!
Окото му йе на поглед,
ръката му е на пограб,
ногата му йе подскок.
Тога си Стоян рипнало,
та си пограбил Мария.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.