382. ПИТАЛ КРАЙЧЕ БЕЛА ВЕЛА

Вековно наследство

Питал Крайче бела Вела,
Крайче питат, Вела некет,
що е пита три години,
не можеше да излъжет.
Па си зеде свилно руво,
свилно руво от сестра му,
от сестра му тънка Цвета,
се промени девойчинско,
па излезе насред село,
па си викна по другачки:
- Мори Вело, другащице!
Хайде д' ойме во горина,
во горина на гороцвет;
айде д' ойме во полено,
во полено на трендафил!
Се излъга бела Вела,
си киниса, си отиде,
и сос нея Крайче юнак.
Отидоа во гората,
па му велит Крайче юнак:
Мори, Вело, бела Вело!
Да излезет мойот братец,
да що би се ти сторила?
- Жи ми бога, тънка Цвето!
Ке се сторам върх од игла.
- Мори Вело, бела Вело!
Мойот братец ке собирет,
ка соберет све траои,
низ решето ке й отсеет,
тъй тебе ке те найдет.
Па му велит тънка Цвета:
- Мори Вело, бела Вело,
да я сум си Крайче юнак!
Се уплашила бела Вела,
кога писна како змия.
Па му велит Крайче юнак:
- Мори Вело, бела Вело!
И да бегаш, ке ке бегаш?
И да тичаш, файда немаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.