381. ЦОНА МАЙКИ КАЖЕ

Вековно наследство

Цона майки каже: - Кой чука на порти,
кой чука на порти, кой чука, кой вика?
А Цона йи каже: - Мале, мила мале,
едно лудо-младо - друми погрешило,
у нас нагодило, пита да нощева!
А майка йи каже: - Цоне, мило чедо,
я иди му кажи по-там да нощева -
вечера немаме лудо за вечера,
постилкя немаме, да му постеляме!
Цона майки дума: - Мале, стара мале,
мале, стара мале, старо аджамиа,
друм не е погрешило, па у назе иде!
На лудо вечера - мое бело лице,
у мене ке гледа, неке да вечера!
А майкя йи дума: - Нали е затова,
иди нека дойде я да го испитам,
от коя е града, от коя е рода!
И Цона отиде, порти му отвори,
та у них улел и майкя го питала:
- От коя си града, от коя си рода?
Момче си казало: - Од големо село,
од големо село, од богати людйе.
Та Цона погоди, та па си отиде,
та сватове собра, та си Цона узе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.