373. МАРИ РАДО, БЯЛА РАДО

Вековно наследство

Мари Радо, бяла Радо,
ти ли либиш войводата,
войводата от портето?
- Мари мале, стара мале,
не го либа, не го лъжа,
то се само по мен лъже,
по мен лъже, по мен мами:
по моята тънка снага,
по моята руса коса.
Той ме срешна снощи вечер,
снощи вечер сокачето,
че ми метна бял тестимел
и ми рече: "На го, Радо,
на го Радо, опери го,
опери го два кладенеца
два кладенеца бистра вода,
два калъпа реки сапун,
изпрасти го два саръка,
два саръка чимширови."
Я Рада се чуди й мае,
де да найде два кладенеца,
два кладенеца, два саръка.
- Мари Радо, бяла Радо,
не се чуди, не се маи:
очите ти са два кладенеца,
ръцете ти два калъпа,
веждите ти два саръка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.