370. ШЕТАЛО МОМЕ КРАЙ МОРЕ

Вековно наследство

Шетало моме край море,
дигнало глава нагоре,
да гледат поле широко;
а во полето чаршия,
во чаршията дукяни,
во дукяните терзии,
терзии шият кюлдия.
Терзии волат Тодора:
- Тодоро, тънка тополо!
Ти да ни месиш погача,
сал вода да ми не тураш,
со сито да я не сееш,
во црепна да е не тураш,
погача таа да бидет.
- Терзии, море, терзии!
Я ке ви месам погача,
нис пръсти ке я отсеям,
со сълзи ке я замесам,
на слънце ке я испечам,
погача таа ке бидет.
Да ми шиета кюлдия:
колко са звезди на небо,
толку си марки турете,
с ножички да не кроите,
со игла да не шиете,
со конци да не факяте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.