37. ЧУМА У КАРАДЖОВИ - 1

Вековно наследство

Заправил си Господ сараи -
се по челешки кокали:
темелю - се стари хора,
колите - се избор момци,
пенджури - се млади булки,
покриво - се дребни деца.
Че му покриво не стига.
Самси се Господ провикна:
- Коя е болест най-бърза,
на измет ша я проводя,
да ми измето завърши?
У Караджови да иде,
да му отнеме, отземе,
Караджови девет синове
и девет снахи хубави,
и девет дребни унуки!
Чума се болест обади:
- Боже ле, вишен Господи,
аз съм си болест най-бърза,
аз ще измета извърша!
Господ на чума думаше:
- Да идеш, чумо, да идеш,
у Караджови да идеш,
да му отнемеш, отземеш
негови девет синове
и девет снахи хубави,
и девет дребни унуки.
И чума тръгна, отиде,
вън на портите похлопа.
Самси се Караджа обади:
- Какви сте хора отвънка?
Дали сте гости хубави,
или сте върли хайдути?
Чума се болест обади:
- Нето сме гости хубави,
нето сме върли хайдути,
я най съм черната чума!
Мене ме Господ проводи,
да ти отнема, отзема
твоите девет синове
и девет снахи хубави,
и девет дребни унуки!
Караджа чума думаше:
- Чумо ле черна, чумо ле,
я иди Господ попитай,
със пари дали не може,
пари на Господ да пратя?
Със чуждо дали не бива,
чуждо на Господ да пратя?
И чума тръгна, отиде
и си на Господ думаше:
- Меня ме Караджа проводи,
да те, Боже ле, попитам,
със пари дали не бива,
пари на тебя да прати?
Със чуждо дали не може,
чуждо на тебя да прати?
Господ на чума думаше:
- Чумо ле черна, чумо ле,
да идеш Караджа да кажеш:
да би Господ чуждо зимал,
свет по света не оставаше,
да би Господ пари зимал,
земята би посребрена,
тревата би позлатена.
Три дни им милет отдаде,
да идет и да попият
с негови девет синове
и девет снахи хубави,
и девет дребни унуки.
Три дни са яли и пили,
Караджа диван седеше,
цъклена чаша държеше,
с руйно ги вино слугува...
Като ядяха, пияха
Караджовите синове
и на тяйно си думаха:
- Тяйно ле, стари бубальо,
що ни на тежко мирише?
Караджа дума синове:
- Синове, мои синове,
дуфнали морски ветрове,
затуй ви на тежко мирише!
И чумата е прифлягла,
и сичките наред измори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.