|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
352. ДЕ ГИДИ ТУРЧЕ ГЛУПАВО
Вековно наследство
Де гиди турче глупаво!
Излъгало се турчето,
турчето арнаутчето,
та се майци похвали:
- Да видиш, мале, да видиш,
какво сам либе залюбил,
гюзелем гюзел Тодора:
бела е като гъркина,
цървена като трендафил.
Лете ми, море, постиля
незини бели фустанье,
зиме ми, море, постиля
незини сини чукмане.
Турчева майка думаше:
- Лаже йе, сино, мами йе,
дано йе, сино, излъжеш,
излъжеш да йе доведеш,
маикя отмяна да види
от снаха бела българка.
- Лагах йе, мамо, лагах йе,
не могох да йе доведа,
и ти отмена да видиш
от снаха бела българка.
Тодорина маикя думаше:
- Щерко льо, бела Тодоро,
думай му, урутувай му,
с църни го йочи не гледай:
той турчин, той друга вера,
шагата му йе нистина!
Лозенградско (Стоин-ИЗТр., № 1214).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|