351. Я ДА ЗНАЕШ, МИЛА МАМО

Вековно наследство

Я да знаеш, мила мамо,
какви моми има, леле,
какви моми има, хей,
отвъд Етрополе!
Луковитско чедо, мамо,
нийде си го нема,
луковитско чедо, мамо,
по свта го нема!
Отвъд Етрополе, мамо,
бели помакини има,
бели помакини, хей,
сиви бошнакини.
Край Панега, мила мамо,
бели помакини ходят,
бели помакини ходят, хей,
бели крака мият
и с чимбер ги трият.
Луковитски моми, мамо,
луди полудели, леле,
луди полудели, хей,
щури пощурели.
Дано даде Господ, мамо,
суша да ми стане, леле,
суша да ми стане, хей,
Панег да престане,
Вита да пресъхне,
по-лесно да мина, мамо,
по-скоро да ида, леле,
по-скоро да ида, хей,
отвъд Етрополе:
тамо да си зема, мамо,
бела помакинка, леле,
бела помакинка, хей,
сива бошнакинка!
Луковитско чедо, мамо,
нийде си го нема,
луковитко чедо, мамо,
по света го нема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.