35. ЧУМА И ДЖЕЛЕПИН

Вековно наследство

Подкарал Стоян говеда,
на Влашко ша ги закара.
Всреща му иде кочия,
в кочия мома девойка.
Стоян девойки думаше:
- Добра ти среща, девойко!
Аз не съм мома девойка,
ами съм черната чума:
дали ти фана дружина,
или да фана говеда?
Стоян на чума думаше:
- Чумо ле, черна чумке ле,
недей ми фаща дружина:
дружина ми е събрана,
се отбор момци отбрани,
много щат майки да плачат,
много щат бащи да тъжат;
ами ми фани говеда,
самичък Стоян да тъжи!
Че ги е мория фанала:
три дни ги е денье морила,
от триста тринки остаха.
Чуди се Стоян, маи са,
че къде и как да гине.
Пак си самичък разуме,
че си ги Стоян подкара,
на манастир ги закара,
закара, та ги хариза.
Че тръгна Стоян да си иде.
Като през гора вървеше,
със тънка свирка свиреше.
Настана поле широко,
всред поле елха висока;
Стоян под дърво поседна,
поседна да си почине;
че му са дрямка додряма,
легна Стоян, та позаспа;
че му са съня присъни.
Девойка дума Стоене:
- Ставай, Стояне, че копай,
колкото държи елхата
и на елхата корена,
ша изкопаеш казан имане;
нито го кола привозват,
нито го коне преносят!
Че стана Стоян, закопа,
колкото държи елхата
и на елхата корена.
Изкопа казан имане,
че са с имане набави,
колкото можа да носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.