347. ГЕРГИНО, МОМА ХУБАВА

Вековно наследство

Гергино, мома хубава,
я се, Гергино, ожени,
я се от тува отмахни!
Мен се е вейке додело,
додело и наситело
всяка ми вечер момаре,
всяка неделя сватбаре,
всяка година кръвнина,
тая година двамина,
двамина близни комшие!
Гергина си се нажали,
нажали, болно набални.
Стана Гергина отиде
нах Бачковскиян манастир,
на порти чука и рука!
- Калугарице, сестрице,
има ли място и за мен,
баш калугерка да стана,
баш кандилата да паля?
- Гергино, моме хубава,
манастир място широко,
ала за тебе нямяме,
че ти е бяло лицето
и черни ти са очите,
и тьонка ти е снажката.
Калугере са все млади,
те ще са будин измами,
измами, загали ще те,
манастир ще се запали,
калугери щът изгоря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.