346. КОНЮ ЛЮ СИВИ ХРАНЕНИ

Вековно наследство

Коню лю сиви хранени,
що видиш, коню, що топаш?
Да ли си, коню, споменал
белградскине дюшеме?
И я сам, коню, споменал
белградските девойки.
Утре ще рано да раним,
в недела ще подим.
Tамо ми има, бре коню,
до три ми моми девойки.
Първа ще диван да седи,
втора ще кафьо да вари,
третана теб ще развида
и ще те пита, бре коню:
"Главен ли ти е сайбия?"
Пак ти хи речи, бре коню:
- Ни е главен, ни женен,
той тебе мисли да зоме.
Чувай се, моме, брани се,
че е на вино делия,
пък на ракие бекрие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.