342. КЛЕТО, ТРИЖ ПРОКЛЕТО, КОЙ ДВЕ МОМИ ЛИБИ

Вековно наследство

Клето, триж проклето, кой две моми либи,
две чичови дъщи: Стана, та па Яна.
Отидох при Яна, повиках, потропах:
- Яно, мое либе, стани, отвори ми,
дъж порсен бие по глава, по снага,
по глава, по снага, по самурен калпак.
- Не можа да стана: везден съм белила,
ръцете ме болат от пуста буалка.
На иди при Стана: везден е тъкала,
везден е тъкала, тъкала, играла.
Отидох при Стана, повиках, потропах:
- Стано, мое либе, стани, отвори ми!
- Не можа да стана: везден съм тъкала,
краката ме болат от набръдалките.
На иди при Яна: везден е белила,
везден е белила на бяло белило,
бели крака мила, със пешкир ги трила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.