340. ПРОШЕТАХ ГОРЕ, ПРОШЕТАХ ДОЛУ

Вековно наследство

Прошетах горе, прошетах долу,
току да видам тая, що сакам, тая,
що секам и що ме сакат,
тая, що любам и що ме любит.
Видх га, видох, горна махала,
горна махала, в мала градина,
карафил граде, шебо'и праше.
Умех, се чудех ка' да й речам,
ка' да й речам, да я позадрам.
Ракох й, рекох: - Малка девойко,
малка девойко, блага яболко!
Юрвай ми, моме, солба босильок,
солба босильок, гранка карафил,
за да закачам на бела чалма,
на бела чалма, нат църни очи!
Мома му веле, веле, говоре:
- Ако си ерген, прескокни плетот,
прескокни плетот, влези набери
страна босильок, товар карафил;
ако си вдовец, мини, помини,
мини, помини, по врага оди.
Тога и веле, веле, говоре:
- Не сум ти ерген, нити сум вдовец,
туку сум, моме, младо женено,
младо женено, да похарено,
люба си люба, харовно хода,
по вонка кукла, в къщи панукла,
в къщи си мете, бунище праве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.