34. ЧУМА В КОТЕЛ

Вековно наследство

Господ на чума думаше:
- Чумо льо, моя сестро льо,
чумо льо, върло юдино!
Аз ще та, чумо, проводя
на Котел града голяма;
ти да ми, чумо, проводиш
три момка - три кавалджийка,
три моми - три песнопойки,
три булки - дори три слугарки,
дето хубаво слугуват:
голяма служба ще служим,
синките светци ще дойдат.
Чума на багу думаше:
- Боже ли, Боже миличък,
постой, Боже ле, почакай
да си детето окъпя
и аз с детето ще ида!
Господ на чума думаше:
- Чума льо, моя сестро льо,
аз те за скоро провождам,
за три дни да идеш, да дойдеш!
Че си детето окъпа,
тя със детето отиде.
Вървяла, що й вървяла,
минала гора зелена,
навлязла в поле Котелско.
Кат я овчари видяли,
овчари думат юбсийки:
- Дръжте, юбсийки, чумата,
отървете и детето,
къс по къс я разкъсайте!
Че са чумата разлюти,
разлюти чума, разигра,
право на Котел отиде.
Играла й малко и много,
три дни ми и три вечера,
на ден по триста зимала:
триста млади момци,
триста млади моми,
триста млади булки;
че ги при господ проводи.
Господ са чудом чудеше:
- Каква й тази работа?
Аз я за малко проводих,
на ден по трима да земе,
пък тя земала по триста!
Като са задала чумата,
господ отдалек и се заканил:
- Чумо льо, моя сестрольо,
за толкоз ли та проводих?
Чума на бога думаше:
- Я не ма спогубай, Боже ле,
и твойта душа земам!
Че са господ уплаши,
че са подслони под листо
на горчивио лапад.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.