339. ДА ТИ БЕШЕ ТЕБЕ МИЛО ЗА МЕНЕ

Вековно наследство

Да ти беше тебе мило за мене,
не би чекал есен месец да гредит,
не би чекал месечина да греит:
месечина за пътници-друмници,
темни ношчи за два млади зелени,
како мене, лудо-младо, и тебе.
- Изкачи се, малко моме, чардаци,
застои се на кафезли пенджери,
разпули се горе-долу кон поле,
да ми видиш млад Господар де гредит:
ми вяхнало бърза кона сивего,
наметнало ален биниш на рамо,
сребрен дивит лудо-младо на пояс,
и ми търчет кон белего Дунава,
да измият бело лице юначко!
Се разтърча малко моме в одая,
си отвори сепет-ковчег нейзини,
си извади бел тестемел от ковчег,
ми привика на своите алайки:
- Пометите рамни дворье момине,
постелите широки одаи,
постилите кадифени миндери,
наредите кумашени перници
отворите тежки порти момини,
пречекайте ваш Господар и мойот!
Се затърча малко моме на Дунав,
му префърли бел тестемел на рамо,
да избришит бело лице юначко.
Вяхна лудо бърза кона сивето,
се разтърча по тесните сокаци,
по каменни, малко моме калдърми -
ми замина тежки порти момини.
Малко моме дребни сълзи зарона:
- Нека, нека, лудо-младо ергенче!
Не йе младост, лудо-младо до века,
младост течит, лудо-младо кат река,
строст стоит дур до века, юначе.
Месечина за пътници-друмници,
темни ношчи за двама млади като нас,
како тебе, лудо-млади, и мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.