338. СТОЯНА БЕДА БЕДИЛИ

Вековно наследство

Стояна беда бедили,
на два го друма вардили,
на третия го фанали,
фанали та го варзали,
бели му ръце наопак,
ситен му синджир на шия
и букаи му на крака.
Та го превели, превели
през гора, през босилкова,
през село, през Стоилово,
та го завели, завели
в Попови, Поп-Николови.
Я попа има две моми
и една млада невяста.
Стоян невести думаше:
- Мари невясто Попова,
Попова, Поп-Николова,
хайде ме, Мари, посгоди
за едната, за по-малката!
Невяста дума Стояну:
- Я бре Стоене, Стоене,
не съ ли видиш какъв си:
бели ти ръце наопак,
ситен ти синжир на шия,
и букан ти на крака?
Стоян невести думаше:
- Мари невясто Попова,
мене ме мома вързала,
пак ще ме мома развърже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.