335. ДРАГАНО ЛЙО, ДРАГАНКЕ

Вековно наследство

Драгано лйо, Драганке!
Що е лоша майка ти,
та та нийде не пущи,
не на хоро, не не сбор,
не на студен кладенец?
Бог помогна Драганки:
разболи са майка и,
поискала водица;
подрънкали ведрица,
че то нема ни капка;
проводила Драганка
за студена водица.
Че й грамнала ведрица,
че на геран отиде,
там завари Драганка
дор три хора играят,
дори три хора, три сбора;
че са фана Драганка
при Илия гидия.
Илия са повива,
Драгани колан извива:
Илия отстъпва,
Драгани чехли настъпва.
Драганка му думаше:
- Бре, Илия, гидия!
Не са, Илия повивай.
Не ми колан извивай;
не са, Илия, отстипвай,
не ми чехли настъпвай;
бързам у нас да ида,
мама болна оставих,
тя поиска водица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.