333. ЗАСВИРИЛИ ДВА ОВЧАРЯ

Вековно наследство

Засвирили два овчаря,
Видо ле момни ле, кулади ле,
два овчаря, два другаря,
край Видино равно двори,
с два кавала, с два юдурма,
дано излезе хубава Вида.
Не излезе хубава Вида,
най излезе Видина буля,
да погледа горе, долу,
че си видя два овчаря
как си свирът с два кавала,
с два кавала, с два юдурма,
пък съ назад повърнала:
- Я излез навън, калино Виду,
да погледаш два овчаря,
два овчаря, два другаря
как си свирят с два кавала,
с два кавала, с два юдурма
край нашето равно двори. -
че си излези хубава Вида,
по поли й ситни звезди,
на гърди й ясното слънце,
на плещи й ясния месец,
че огряло земя, небе,
земя, небе, гора, вода,
три планини сиво стадо,
овчарите под чардаци,
ергените по ливади,
млади булки по чакъми,
малки моми под кръхчета,
стари баби по буклуци,
стари хора по кръчмите.
- Туй нъздраве в тази къща,
от Бога ти млогу здраве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.