331. СЕДНАЛА Е НЕДА, СЕДНАЛА Е

Вековно наследство

Седнала е Неда, седнала е,
в градина на рогозина.
Там везе Неда, там везе
ръкавито даловито,
скутовито гюловито.
Там ми га дремка нападна,
подлегна, заспа си.
Помина лудо, размина,
скиткса Недо градина,
юзеха и гердан от гърло,
позлатен гайтан от коса,
и й юзе ръкавито.
Сипна се Неда, разбуди
и га гледа, що да види!
Гердан й нема от гърло,
позлатен гайтан от коса.
Цикна се Неда, заплака:
- Йой леле, Боже, до Бога,
гердан ми нема от гърло,
позлатен гайтан от коса,
ръкавито даловито,
гюловито скутовито.
Лудо йвели, говори:
- Недо ле, моме хубава!
За това грижа ми бериш,
гердано ти е на мене,
позлатен гайтан от коса,
деня го носа в пазова,
вечер го клавам изглаве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.