33. ЧУМА И МОМЪК

Вековно наследство

- Синко Стояне, Стояне,
яла та мама премени,
пременен да ми поодиш!
Око пременен, око не,
че се е, синко, зачула
зла болест, зла черна чума,
па ще та, синко, умори!
Стоян майци си говори:
- Че сега ли се усети?
Тя ма е, мале, фанала,
на три ма страни ударила:
една ми на бело гърло,
втора ми под десна мисца,
трета ми на клето сърце.
Тя що ми, мале, на гърло,
тая ми, мале, помага,
със моми да се шегувам.
Дето ми под десна мисца,
тая ма боли, не боли.
Дето ми на клето сърце,
тя ми ма, майко, умори!
Ми като умра, майно ле,
със темен да ма не кадиш,
восчова свещ да ми не палиш,
с логачка да ма не мериш,
а да откупиш, майно ле,
до девет души дюлгере,
сгробина да ми направат,
пенджури да ми остават,
отдето грее слънцето,
отдето върват момите.
Като ма, мале, дигнете,
чичови моми да плачат,
моите сестри да пеят.
Чичово момче Никола
придо колата да върви,
със медна свирка да свири,
уруглицата да носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.