329. ЖЕЛЕПЧУ, СИНУ ЖЕЛЕПЧУ

Вековно наследство

Желепчу, сину Желепчу,
доходат ли ти, сину лю,
краденски дребни девойки
не беличкиян Дунава,
белине платна да белят,
хубави песни да пейот?
- Духодат, майчу, духодат,
бели са платна белеха
и белу пране переха,
хубави песни пееха.
Вчера бе душла девойка,
балону пране да переха
и тьонки платна да бели.
Прала бе и заспала бе.
И я си, майчу, преминах
с моену конче хранено,
та си се чудом почудих:
дали платната да сбера
или девойка да лубна
и си я от сох разбудя!
Та че я, майчу, наближих
и си девойка полюбих
из двене страни лицену,
между две черни очинки:
ситан ми бисур съсипа
низ момски бели пазушки,
дребни са пилце шикнаха,
ситен бисерчок да сбират.
Едно пиленце пикаше,
пикаше още пееше:
- Слушайте, мари краденци,
не пускайте си момине,
на студените врисове,
на беличкиян Дунава,
белону пране да перат,
че ходи лудо и младо,
та си момине целува.
Вчера бе минал Желепчу
през челичкия Дунава,
та си целуна момиче,
между две чорни очинки,
из двене страни лицену.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.