320. КАРАМФИЛО, РАНО ПИЛЕ

Вековно наследство

- Карамфило, рано пиле,
и га легнеш, дал ме сониш?
- Та що ми си да те сона?
- Ази сирак що да река?
Лю да легна, тебе сона.
Че станахме до два пилца,
да два пилца яребици,
та летнахме, прелетнахме,
кундусахме тука доло,
тука доло чаирито;
яла мудро не седохме,
разбъркахме дребно сено.
Видоха ни косаджие,
надигнаха остре косе.
Та летнахме, прелетнахме,
кундусахме тука доло,
тука доло пшениците;
яла мудро не седохме,
разбъркахме пшениците.
Видоха ни уракчие,
надигоха срповите.
Та летнахме, прелетнахме,
кундусахме тука доло,
тука долу във лозете;
яла мудро не седохме,
суронихме бело грозде.
Видоха ни пударето,
надигнаха тенки пушки,
разласкаха тенки пушки.
Та летнахме, прелетнахме,
отидохме тука доло,
тука доло крй реката;
яла мудро не седохме,
разбъркахме студна вода.
Видоха ни бре момите,
та ни нази разпудиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.